SPOILER ALERT!

На вниманието на всички читатели: Безочливи спойлери за „Avengers: Infinity War“, „Thor: Ragnarok“, „Thor: The Dark World“ и всеки друг филм на Marvel, за който се сетя. Предупредени сте!

С „Avengers: Infinity War“ все още пресен в съзнанията ни, внезапно ме осени мисълта, че падението на Асгард е нереалистично (във филмов франчайз с говорещи еноти и живи планети).

С царството в руини и последния бежански кораб унищожен от Танос (Джош Бролин), единствените асгардианци, които са още сред живите са останалите с Валкирия (Теса Томпсън), Корг (Тайка Уайтити) и Мийк. Режисьорът Джо Русо потвърждава, че са се измъкнали в спасителни капсули.

Та, в началото на филма половината асгардианци умират от ръцете на Танос и психопатните му „деца“. След това в края на филма умират половината от оцелелите. Можем да разберем защо Тор (Крис Хемсуърт) е толкова бесен. Освен, че губи аверите си (убити от сестра му Хела (Кейт Бланшет) в „Thor: Ragnarok„), брат си, а след това и най-доверения си приятел, той е и крал на умиращ народ, който хиляди години е бил боготворен от човечеството. И всичко това се случва по време на неговото мимолетно управление. Отговорността е негова, нали? Хм… не точно!

Один в комиксите

„Бих дал дясното си око само и само никога повече да не виждам тоя образ Дедпул…“

В комиксите, Один е най-мъдрият, коварен и могъщ от боговете (това включва всички по-популярни и нетолкова популярни пантеони). Кралят на Асгард е сила на природата. Освен богатия си тактически опит, той е заговорник, с когото Макиавели би се гордял, а Сун Дзъ би завидял на военните му планове. Дори без всичко това, чисто като мощ Всеотецът е само няколко нива по-слаб от най-могъщите същества в мултивселената.

Боговете са човекоподобни същества със забъркан произход. Технически погледнато са наследници на Старите богове (създадени от магическите енергии на Земята), но в последствие се пръскат по други измерения. Като такива, притежават суперсили, накарали примитивните народи да ги боготворят. За разлика от съвременната ни идея за божество (една от длъжностните характеристики е безсмъртието), боговете от Marvel са смъртни. Могат да бъдат убити (например, Арес бива разкъсан от злата версия на СентриПразнотата), или могат да умрат от естествена смърт след много, много, много време (не се знае колко е стар Один, но Тор още носи ританки в сравнение с него, а в комиксите е на няколко хиляди години).

Съветът на Боговете
Съветът на боговете е организация, която пази Земята от някои от най-големите космически заплахи.

Физиологията на асгардианците е така устроена, че колкото повече стареят, толкова по-могъщи стават. А Один е по-стар от историята. И благодарение на златните ябълки на Идун, които асгардианците консумират за да удължават така или иначе дългия си живот, може да се каже, че Один няма скоро да умре от старост. А от всички други случаи, в които е умирал, все е успявал да се завърне (защото комикси).

Освен това, той командва т.нар. Одинова сила – мистична божествена сила, която му дава някои от способностите, получени от Танос, когато събира всички камъни в ръкавицата на безкрайността. Това включва контрол върху материята, време и пространство, създаване на нещо от нищо, както и ограничен контрол върху реалността, четене на мисли (дори през измеренията) и подобрена физическа сила. Следва да се отбележи, че Танос, носейки ръкавицата е значително по-могъщ от Один, но без нея Лудия титан не е в категорията на Всеотеца, което говори много за силата на краля на Асгард. В общи линии, не е добра идея да се заяждаш с някой, който може без усилие да унищожи цели галактики.

Но Один не е просто могъщ. Той е мъдър. Най-мъдрият сред боговете. Защитник на Деветте кралства, както и Игдрасил – Дървото на живота. Както в митологията, Один жертва окото си за знание. И ако това не е достатъчно, постоянно получава информация от своя гарван-шпионин – Мунин. Ако има версия на Гугъл, която знае какво се случва из измеренията, дори тя би бледняла пред знанието на Всеотеца.

Въпреки, че Рагнарок е циклично събитие в комиксите (за разлика от филма), Один успява да измисли как да го спре – подвиг, считан за невъзможен от някои от най-мистичните и могъщи същества във вселената.

Один и Тор
Асгардианско възпитание. В Асгард явно нямат агенция за закрила на детето.

Один поддържа мира в Деветте кралства. Той е суров, но справедлив владетел макар, че на моменти е жесток, манипулативен и темпераментен.  Кралят на Асгард неведнъж е защитавал Земята от различни космически заплахи. Не ме разбирайте погрешно – не би се поколебал да пожертва нашата малка, изостанала синя планета, ако това би означавало спасението на някое от другите царства. Въпреки, че вижда само с едното си око, Всеотецът винаги гледа голямата картина. Това не значи, че не прави грешки, но нищо толкова колосално, че да застраши живота в половината вселена.

Один – най-лошият крал в историята

Один, Тор и Локи2
„Мъдрият крал никога не дири война, но винаги е готов за нея.“

За разлика от комикс версията си, в Киновселената Один е директно отговорен за Рагнарок. Събитията в „Avengers: Infinity War“ са в резултат от неговата немарливост на големия екран. Неговата престъпна небрежност коства живота на повечето му сънародници, както и на повече от половината вселена.

Във филмите, асгардианците не са толкова могъщи, колкото в комиксите. Асгард не се намира в друго измерение, а на друга планета, а Бифрост е мост на Айнщайн-Розен. Тор е „само“ на 1500 години, което по асгардиански стандарти означава, че още не си е взел матурите.

Один от филмите не може да се мери с този от комиксите по нито един параграф. И все пак взима множество решения, които в крайна сметка спомагат на Танос да осъществи плана си за балансиране на вселената. На пръв поглед звучи като конспиративна теория („те“ това искат да си мислите), но след като достигнете до края ще видите, че съм прав. Один е не само лош крал, но и лош баща и половината от катастрофите, случили се в Киновселената са в директен или индиректен резултат от негови действия.

Один и Тор

Тор
„Ти си старец и глупак!“

Първата поява на Тор на големия екран е в едноименния филм от 2011 година. Запознаваме се и с брат му – Локи (Том Хидълстън), и баща му – Один (Антъни Хопкинс).

През 965 година, Один спира нашествието на ледените гиганти от Йотунхайм. Битката се провежда на Земята и остава в митовете и легендите поколения наред. Точно в тази заветна битка, Один осиновява Локи – синът на Лофи (Колм Фиори) и престолонаследник на Йотунхайм. Один отнема и Ковчежето на древната зима – артефакт, на който дължат мощта си ледените гиганти. Настъпва примирие между двата народа. Примирие, което няма да трае дълго.

Тук за пръв път виждаме какъв крал е Один – мъдър, справедлив, готов да защитава хората си. Или диктатор, който тръгва на война срещу тези, които го предизвикват, за да запази властта си. И за наказание, не само отнема от Лофи мощта му, но и сина му. Въпрос на гледна точка.

Один, Тор и Локи
„Само един от двама ви може да седне на трона, но и двамата сте родени за крале.“

От малки Тор и Локи са поставени един срещу друг. Один обяснява на децата как само един от тях ще може да стане крал и съзнателно или несъзнателно ги насъсква един срещу друг, като подклажда амбиции и у двамата.

В резултат на това, Тор израства арогантен и самонадеян, вечно търсещ битка, докато Локи израства с комплекс за малоценност, водещ го към тенденции на свръхкомпенсация, както и скрита завист към брат му. Накратко – нито един от двамата му синове не пораства нормално. Дали някой е бил добър родител се съди по вече порастналите му деца. И тук Один се проваля.

Не е учудващо, че Тор иска да отиде на война, след като ледени гиганти се опитват откраднат Ковчежето от трезора на Один. Трезор, който явно не е крайно сигурен, дори с присъствието на Унищожителя – автономна броня, създадена да пази Асгард от враговете му. Да, в крайна сметка се оказва, че Локи ги е вкарал, но това само потвърждава липсата на сигурност. При наличието на толкова силни артефакти, и името на трезора, не би трябвало някой освен Один да има достъп до него. Да, можете да спорите, че принцът на Асгард не е „всеки“. Добре – но как ще обясните короната на Съртър? В Ragnarok, Тор дава короната на Съртър (да не забравяме – предмет, който може да донесе края на Асгард) на произволен войник (потенциално енхерияр, но все пак), който да я заключи в трезора.

Один и Тор
„Когато стана крал, ще изловя и избия всички чудовища, както ти си направил, татко.“

Трезор на Один само по име… И това е първата му голяма грешка. Там се предполага, че се държат артефакти от безброй войни. Всичко, което има огромна сила или може да доведе Рагнарок се заключва там. И почти всеки има достъп до него? Дори на Земята в момента имаме по-сигурно трезори. А те не съхраняват Ръкавицата на безкрайността. „Чакай – какво?!“ Да, още в Thor виждаме за пръв път небезизвестната ръкавица. Само един проблем – истинската е за лява ръка, а тази в трезора – за дясна. Хела отбелязва измамата в Ragnarok, което значи, че Один е бил наясно с това. Какъвто е хитрец, явно разчита, че всеки, който иска да събере ръкавицата би се отказал, знаейки, че тя е на сигурно място в Асгард. Добре, проблемът е решен и вселената е в сигурни ръце.

Явно е, че Один знае за съществуването на ръкавицата. Относително лесно можем да предположим, че не иска тя да попада в грешните ръце, но все пак явно не я е намерил, затова решава да използва хитрост и заблуда. Само дето това е доста глупав план, понеже подценява интелекта на съществата, които биха тръгнали след ръкавицата. Дали Танос би се заблудил толкова лесно? Или някой от неговия калибър? По-скоро Дракс ще стане невидим. Този план е толкова ефективен, колкото предупреждението на Скърдж, че Тор се е завърнал. Но така или иначе това е начинът на Один да решава проблеми в Киновселената – старата техника със замитането под килима. Прави го като крал, прави го и като баща. Първородната му става реципиент на този метод от първа ръка.

Один и Хела

Хела
„Аз не съм кралица. Или чудовище. Аз съм богинята на смъртта!“

Хела е по-голямата сестра на Тор. Като най-голяма дъщеря на Один, тя е неговото оръжие и главен екзекутор. С нейна помощ, той успява да завладее Деветте кралства със сила. Но едва ли богинята на смъртта е желаела да сее разруха от момента, в който се е родила.  Когато разказва историята на Асгард, Хела казва, „Аз бях неговото (бел. ред. на Один) оръжие“. Оръжията не се раждат. Те се създават.

И в последствие Один осъзнава какво е създал. След като амбицията на Хела се оказва по-голяма от неговата, той я затваря в Хел (версията на Ада в скандинавската митология). Но не преди тя да опита преврат с много жертви. Жертви, директен резултат от родителските умения на Один.

Може би Хела по начало е имала психопатни наклонности. Но Один определено успява да ги подхрани. Той е този, който подклажда амбицията ѝ. Той е този, който дава поле на изява на убийствените ѝ инстинкти. Той създава злодея, заради когото Асгард ще бъде унищожен. И какво прави, когато осъзнава това? Затваря я. И когато тя се опитва да излезе от затвора си, праща елитните си войни на сигурна смърт, преди сам да се намеси и да я победи отново. Но разбира се праща някой друг да свърши мръсната работа вместо него, защото всъщност се опитва да избяга от отговорност. Това прави през цялата история на Киновселената. И това е причината половината от нея да изчезва.

И за цялото това време не измисля по-добър начин да държи Хела в Ада от това да обвърже затвора ѝ със собствената си жизнена енергия. Дори да не е имало по-добър начин, при неговата смърт – както става във филма, той няма никакъв „план Б“ какво да се свърши, когато Хела излезе и отново се опита да превземе Асгард. Все си мисля, че един мъдър крал би планирал за подобно нещо. Което на всичкото отгоре е и неизбежно. Вместо това, Один решава да каже на Тор зи Локи, че имат сестра малко преди да замине на еднопосочно пътешествие към Валхала и да ги остави да се оправят. Тор освобождава Съртър за да унищожи Хела, защото Один не му оставя друг избор. Один е причината за унищожението на Асгард и повечето асгардианци.

Один и Локи

Локи
„Можех да го направя, татко. Можех да го направя. За теб. За всички нас!“

След като осиновява Локи и му насажда комплекс за малоценност, Один очаква от синът на Лофи пълно подчиние. От самото начало, принцът на Йотунхайм се опитва да спечели обичта на Всеотеца. Тук някой може да възкликне: „Но Один е милосърден – той спасява детето на врага си, а можеше и да не го направи.“ На което аз отговарям: „Да, спасява го – за да го използва за разменна монета.“ Това е Локи за Один, поне в началото – разменна монета, която да бъде използвана за примирие.

Цял живот Локи се опитва да спечели обичта на Один. И цял живот се проваля. Въпреки всичките усилия на краля на Асгард да не разделя момчетата, Локи винаги се чувства на второ място. Може би е нещо, което сам си е внушил. Или може би, несъзнавано, Один винаги го е виждал различен. Все пак основната функция на Локи в началото е била да доведе мир между двете кралства.

Локи стига до големи крайности в борбата си да се докаже. Убива биологичния си баща, почти убива доведения си брат и отива на крачка от унищожението на цяло кралство – Йотунхайм, и всичките му обитатели. Само и само да покаже, че е достоен. Би ли се борил толкова за това, ако Один наистина му го беше показал?

Один и камъните на безкрайността

Тесеракта
Към Танос: „Никога… няма да бъдеш… бог“.

Привидната смърт на Локи, последвалото му съюзяване с Лудия титан, инвазията на Земята – всичко това идва като директен резултат от събитията в „Тор“. Локи е пратен от Танос да вземе космическия камък – Тесеракта. След провала му, Тесеракта е затворен на сигурно място в трезора, който, както вече стана ясно не е никак сигурен, само за да бъде откраднат от Локи и предаден на Танос в замяна живота на Тор малко по-късно.

Но Один няма как да не се е досетил, че говорим за камък на безкрайността. Още повече би трябвало да му е дошло на ума, че някой дърпа конците на Локи (освен ако не мисли, че Локи сам е събрал армията нападнала Земята – едно от деветте кралства, които се предполага са под негова закрила).

Дали не е знаел за Танос (въпреки дарбата на Хаймдал), или е знаел и не е направил нищо по въпроса, и в двата случая означава едно и също – не е положил необходимата грижа. Дори да не иска да тръгва на война, той сам казва на Тор, че добрия крал трябва винаги да е готов за нея. Тоест, той не е добър крал дори по собствената си дефиниция. Но както вече видяхме, зариването на главата в пясъка си е класическа негова маневра.

Някой с неговата небивала мъдрост би трябвало да е могъл да измисли по-добър план от това да хвърли камък на вечността в несигурния си трезор. Но явно го е домързяло, понеже точно това се оказва. Нека направим сравнение между Один и баща му – Бор.

Когато Бор се натъква на камъка на реалността, той го запраща на до ден днешен незнайно място. Никой не знае къде е камъка, може би дори самия Бор, докато Джейн Фостър (Натали Портман) не се натъква случайно на него при времево-пространствена аномалия и не пробужда Тъмните елфи. Ако не беше това събитие, може би никой нямаше да знае за него. Бор осъзнава заплахата и прави всичко по силите си да я неутрализира. Один излага Тесеракта на показ в трезора си.

Етера
Малекит (към Фрига): „ВЕЩИЦА! Къде е Етера?!“

За нещастие, Джейн абсорбира камъка и той става част от нея, при което Тор я води в Асгард. Один, разбира се, не е доволен.Тук се вижда неговата липса на далновидност. Вместо да помогне на сина си и да намери начин да извлече Етера (камъка на реалността), той се оставя неудобрението му да бъде решаващо. Като резултат, не успява да опази нито кралството си, нито жена си. И за капак, бива захвърлен от Локи на Земята.

В негово отсъствие, Тор взима решения, за които не е готов – като как да се реши съдбата на Етера. Решението да се остави у Колекционера (Бенисио дел Торо) се вижда гениално на Тор, макар Питър Куил (Крис Прат) да го смята за колосална грешка (съдейки по резултата, Куил се оказва прав).

Ръкавицата на Безкрайността

Танос и ръкавицата на безкрайността
„Проста математика е, малката. Вселената не е безкрайна. Нейните ресурси не са безкрайни. Ако животът бъде оставен на самотек, то той ще се самоунищожи. Затова трябва да бъде поправен.“

Защо вината да е у Один? В крайна сметка, глупаво е да остави камъка на силата на Зандар – планета, чиято флотилия не успя да удържи един Крийски кораб. И макар Один да има общо с камъка на реалността и космическия камък, останалите камъни биват събрани от Танос напълно независимо от решенията на Один. Нали?

Да започнем с камъка на силата. Танос го взима от Зандар като унищожава половината население на планетата, обезсмисляйки случилото се в „Guardians of the Galaxy“. Благодарение на него, а и на флота си, успява да вземе Тесеракта от бягащите асгардианци. Само дето унищожението на Асгард и разпада на империята се дължат на немарливото управление на Один и на факта, че прави грешка след грешка, воден от его, арогантност и откровена небрежност. Без това, един силен Асгард би могъл да се противопостави на Танос. Особено с Тор и Один насреща. Но Асгард е унищожен и Танос взима космическия камък без да има кой да го предизвика.

От там насетне е лесно. С космическия камък, Танос може да отиде където поиска, когато поиска само с мисъл. Все едно си има космически Uber, за който не му се налага да плаща.

Следва камъка на реалността, който лесно взима от Колекционера. Нещо, което нямаше да се случи, ако на Тор не беше хрумнала гениалната идея да му го дадат на първо място (явно взимането на лоши решения е семейна черта).

Но тук нещата отиват по-надълбоко. Без камъка на реалността, може би Питър Куил наистина щеше да убие Гамора (Зоуи Салдана). Така Танос нямаше да може да вземе камъка на душите. Нямаше да може да отиде до Титан да взема камъка на времето, и накрая нямаше да може да отиде на Земята и да вземе камъка на ума. Всичко това успява да постигне благодарение на космическия камък. Един от най-мощните артефакти във вселената… изпожен на показ за да бъде подминат, откраднат, и в последствие използван за да убие половината живот във вселената.

Один е истинският злодей в Киновселената и Танос му дължи едно огромно благодаря!

P.S.: Умишлено съм опростил концепцията за пантеоните в Marvel за целта на блога. Иначе мога да изпиша няколко статии по въпроса и пак да не одраскам повърхността.