Какво създава героя? Някои от очевидните отговори включват, но не са ограничени до похотта на някое божество, извънземен произход или ухапване от радиоактивен паяк. Всичко това създава индивиди със специални сили (от Древна Гърция до днешен Ню Йорк), но нито едно от тези неща не изгражда герои. Героизмът има далеч по-сложен произход.

Имаме достатъчно примери за надарени персонажи, които поради една или друга причина избират страната на злото. Всъщност, героите и злодеите донякъде следват много сходен път и често са двете страни на една и съща сбъркана монета. Границата е тънка и едва доловима, но се надявам след като приключите в прочита на тази статия да имате доста по-ясна представа за нейните структура, форма и местоположение.

Спайдърмен
Внимание – СПОЙЛЕРИ!

Пътят на героя

Пътят на героя е теория, базирана на юнгианските архетипи и популяризирана от американския учен Джоузеф Кембъл в неговата книга „Героят с хиляди лица„. Той е един от най-влиятелните изследователи в областта на митологията, като трудовете му са повлияли създаването на някои от най-интересните поп-културни феномени (голяма част, от които в момента неслучайно са под опеката на Мики Маус).

Докато разглежда и сравнява различни митове и легенди от цял свят, Кембъл установява множество прилики между различните и на пръв поглед несвързани истории. Забелязва наличието на едни и същи механизми, които се появяват отново и отново, като именно тях той нарича „път на героя“.

В последствие,  Кристофър Воглър от Дисни синтезира теорията до ръководство за писане на сценарии, изградено от 12 фази. След като минем през тях ще видите колко позната ви е цялата структура и колко много пъти сте я виждали на големия екран.

Накратко, пътят на героя има няколко съществени елемента (за примери използвам филмите „Спайдърмен“ (2002), „Човек от стомана“ (2013) и „Батман в Началото“ (2005)):

  • Обикновеният свят – тук се случва голяма част от експозицията. Запознаваме се със света на бъдещия герой. Светът е скучен и обикновен, като това контрастира с последвалото приключение и „новия свят“.
    Запознаваме се с Питър Паркър, който е обикновен гимназист. Кларк Кент, който обикаля света в търсене на себе си. Брус Уейн, който е богато хлапе, живеещо в беден град.
  • Призивът към приключение – това е случката, която преобръща света на героя и го подтиква към новия непознат и „магически“ свят.
    Питър е ухапан от радиоактивен паяк и се събужда със суперсили. Татко Кент се жертва, за да спаси кучето и да запази силите на Кларк в тайна. Родителите на Брус са убити в Алеята на престъпността (какво ли може да се обърка, когато богата двойка минава през такова място?).
  • Отказ на призива – героят не иска да започне своя път и отказва призива.
    Питър се превръща в Спайдърмен не за да помага на хората, а за да изкара пари за кола от нелегални битки (защото какъв по-добър начин да заработиш допълнително, когато си силен като горила и ловък като котка?). Кларк пътува по света и съсипва препитанието на тираджии, които се държат като задници. Брус иска да убие Джо Чил (човекът, отнел живота на родителите му).
  • Среща с ментора – в тази фаза, героят се среща с друг персонаж, който отваря вратата към новия свят. Обикновено този персонаж е по-възрастен и играе ролята на ментор на младия и неопитен герой.
    За Спайдърмен, това е чичо Бен, който му казва, че „с голямата сила идва голямата отговорност.“ Кларк се среща с проекция на биологичния си баща, Джор-Ел. Брус бива намерен от Рейш ал Гул в затвора.

С голямата сила идва голямата отговорност

  • Преминаване на първия праг – героят „влиза“ в новия свят и приема своята роля в него. Няма връщане назад след това.
    Питър спира убиеца на чичо си и осъзнава, че трябва да използва силите си, за да се бори с престъпността. Кларк спасява хората на платформата с риск за живота си и осъзнава, че трябва да използва силите си, за да помага на хората. Брус се връща в Готъм и започва своята война с подземния свят.
  • Изпитания, приятели и врагове – тук вече започваме да изследваме новия свят и неговите правила и опасности. Той е силно контрастен на началната позиция. В тази фаза зрителят се запознава и с основните антагонисти.
    Спайдърмен започва работа в „Бюгъл„, като освен това се бори престъпниците. Тук се случва и първата битка с Гоблина, като Спайди едва надделява. Супермен изследва своите сили и прави своя пръв полет. Криптонианците се представят на сцената и поставят ултиматум. Батман излиза за пръв път в града. Прави контакт с Джеймс Гордън.
  • Съкровената пещера – сърцето на новия свят и първите истински предизвикателства и провали.
    Гоблинът залавя Спайдърмен и му предлага да работят заедно. Спайди отказва и почти губи живота си заради това. Супермен и криптонианците изравняват Смолвил със земята, като Кал-Ел едва успява да ги надвие. Батман се изправя за пръв път пред Плашилото и получава здравословна доза страхов невротоксин (и най-лошия трип на света).
  • Изпитанието – това е кулминационният момент. Тестът, който героя трябва да премине, за да завърши своята метаморфоза. Положението често е на живот и смърт.
    В „Спайдърмен“, Гоблинът научава тайната самоличност на Спайдърмен,  отвлича Мери Джейн и поднася една от най-некадърно написаните дилеми в модерното кино. Супермен се среща със Зод, който му поставя дилема с доста по-големи залози – коя раса да оцелее (хора или криптонианци). Батман разбира, че Рейш ал Гул е жив и има планове да „пречисти“ Готам (защото „пречистването“ звучи доста по-добре от „пълно унищожение“, особено в рекламната кампания).
  • Наградата – след като е оцелял в първата си среща със смъртта (буквална или метафорична), героят получава своята награда, която може да има формата на предмет или на изпълнена мисия. Тук често е намесен любовният интерес.
    Спайдърмен успява да спаси както децата, така и Мери Джейн. Супермен успява да спаси Лоис Лейн. Батман успява да спаси Рейчъл Доус.
  • Пътят назад – въоръжен с ново знание и/или сили, героят е готов да се върне в обикновения свят и донесе промяната със себе си. Често на пътя му стои злодея и обикновено в тази фаза се случва финалната конфронтация (с помощта на много компютърна графика).
    Спайдърмен побеждава Гоблина, като последния умира от собствената си ръка. Супермен побеждава Зод, като се налага да го убие, за да спаси човешко семейство. Батман оставя Рейш ал Гул да умре и спасява града от унищожение.
Батман оставя Рейш да умре
„Няма да те убия… Но не съм длъжен и да те спася.“
  • Възкресение – покорил всички предизвикателства, героят се завръща в обикновения свят напълно променен. Той е отново в начална позиция, но всичко е различно.
    Питър се отказва от връзката си с Мери Джейн (нещото, което искаше през целия филм), заради нейната сигурност. Кларк приема своята интеграция в обществото и разбира какво е неговото място в света. Брус разбира разликата между отмъщение и справедливост – две думи, които в началото на филма му се струват синоними.
  • Завръщане – на този етап виждаме новия герой в стария свят.
    Спайдърмен приема своята отговорност. Супермен се превръща в пазител на света. Батман се превръща в безсмъртния символ, който брани беззащитните и кара престъпниците да се страхуват от нощта. И тримата водят до промяната в своя свят и така завършват цикъла.

Има хиляди литературни, филмови и игрови разработки, които следват тази структура под една или друга форма. Така Тони Старк става Железния човек, а Тор преминава от арогантен принц в истински герой. Т’чала вижда, че изолацията на Уаканда всички тези години е била грешка и държавата заема доста по-челни позиции в световната политика.

Разбира се, формулата не важи само за комикс герои – „Матрицата“ (1999), „Властелинът на пръстените“ (2001-2003), „Хари Потър“ (2001-2011), „Междузвездни войни“ (1977-1981), „Терминатор“ (1984), „Пришълецът“(1979), „Игрите на глада“ (2012); все примери за път на героя.

Път на злодея

Киновселената на Марвъл е един най-успешните (и доходоносни) франчайзи в историята. Повечето от филмите са добре приети от критиците (истинските критици – не Фейсбук троловете, въпреки че в последните години не е лесно да се каже кои кои са). Въпреки това много от заглавията страдат от проблем, почти толкова голям, колкото са приходите от бокс офиса, а именно – злодеите.

Сценаристите на Марвъл пишат страхотни истории за произхода на героите, но не могат да създадат добър злодей, ако ще живота им да зависи от това (ако Дисни купят още някоя компания, може и така да стане).

Защо е толкова трудно да се изгради пълнокръвен образ на злодея? Всички добри и запомнящи се герои имат интересни истории. Те се борят с различни трудности, които ние като читатели или зрители разбираме. Това направи Спайдърмен иконата, която е днес. Всички знаем какво е да имаш проблеми с парите, опити да балансираш личния живот и работата, а и всички разбираме колко много работа отнемат връзките. И макар че има силата да спре движещ се влак, ние можем да се поставим на негово място заради другите ежедневни предизвикателства. В това се крие и разковничето на убедителния злодей – историята му.

Локи - един от най-добрите злодеи на Марвъл
Незвисимо какво е мнението ви за Локи като злодей, той си остава един от любимците на феновете.

Най-иконичните злодеи, за които се сещате, имат интересни истории. Развитие, което можем да проследим. Дори бих казал – „път на злодея„. Голяма част от фазите се припокриват, но техният път е малко по-различен от този на героя:

  • Обикновеният свят – тук виждаме кратко представяне на злодея като част от неговия свят. В тази фаза злодеят все още не е злодей.
    Норман Осборн кара сина си на училище и от разговора с Питър разбираме, че е учен. Зод е представен като военния лидер на Криптон. Рейш ал Гул е просто млад наемник, който оцелява в жестока среда.
  • Призивът към приключение – случката, която подтиква злодея да започне своя път. Нещо, което променя живота му завинаги. Норман е на прага да загуби компанията си.
    Зод се противопоставя на консула на Криптон и извършва държавна измяна, за да спаси планетата. Рейш ал Гул се влюбва в дъщерята на военния диктатор, за когото работи.Генерал Зод
  • Приемане на призива – първата голяма разлика. Злодеят обикновено е много по-решителен от героя и не отказва призива, а го приема.
    Норман прави тестове върху себе си в отчаяни опити да спаси компанията си. Зод и хората му са пратени във Фантомната зона (затвор в джобно измерение), защото не биха спрели пред нищо, за да изпълнят целта си. Дъщерята на военния диктатор забременява от ал Гул, който се жени за нея.
  • Среща с ментора – манифестацията на ментора е по-различна, отколкото при героя. Докато в единия случай често имаме дълбока и лична връзка, в другия случай връзката е базирана на желание за власт или могъщество от страна на злодея. Също така е възможно ментор напълно да липсва и помощта (или мощта) да идва по друг начин.
    Серумът, който Норман тества върху себе си води до рождението на новата персона – Зеления Гоблин. Излизайки от Фантомната зона, Зод не среща ментор, но разбира местоположението на Кодекса (артефакт, който криптонианците използват, за да се размножават), както и намира Световен двигател (средство за тераформиране на други планети и превръщането им в подобия на Криптон). След като бива прокуден, Рейш се присъединява към Лигата на сенките, като бързо се изкачва в редиците им (не се знае кой точно е неговия ментор, но явно го среща в този период).
  • Преминаване на първия праг – като полярна противоположност на героя, тук злодеят също приема своята същност. В този момент прави нещо, след което връщане назад няма. Обикновено в тази фаза е първото убийство.
    Гоблинът убива д-р Стром. Зод взима решението да унищожи Земята, за да спаси Криптон. Затворниците в Ямата убиват жената на Рейш ал Гул, което го подтиква да започне своя кръстоносен поход на отмъщението.
  • Изпитания, приятели и врагове – в тази фаза злодеят намира силни съюзници. Често тук е и първата среща с героя и зараждането на основния конфликт. Злодеят често е в центъра на съкровената пещера на героя.
    Гоблинът убива борда на директорите на Оскорп. Следва ръкопашен бой със Спайдърмен. Криптонианците разбират за своите специални сили на Земята. Следва ръкопашен бой със Супермен и вече знаем какъв е резултата от това. Рейш ал Гул обучава Брус, като в последствие двамата се оказват от двете страни на основния конфликт в Батман.
  • Изпитание и провал – това е последната фаза от пътя на злодея. В кулминационната битка с героя, злодеят губи. Мисията му се проваля. Няма награда. Няма път назад. Няма възкресение.
    Гоблинът бива набучен от своя глайдер. Супермен чупи врата на Зод, след като двамата помитат Метрополис. Батман оставя Рейш ал Гул на съдбата му.

Голяма част от пътя на Рейш ал Гул е разкрита в последния филм от трилогията на Кристофър Нолан, „Черният рицар: Възраждане“ (2012). Така получаваме и пълната история на злодея и неговия път.

За съжаление, често злодеите не получават толкова внимание, колкото героите. Затова и има толкова много слаби персонажи с плоска мотивация, които са зли заради самото зло. Но когато им се даде достатъчно време да узреят, злодеите могат да бъдат също толкова интересни, колкото героите. Дори повече.

Локи е пример за това. Виждаме неговия произход и пътя, през който преминава, за да стане злодей. Ставаме свидетели на отношението на Один към неговите деца и как от малки ги настройва едно срещу друго (умишлено или не). Разбираме и мотивацията на Локи, макар да не я споделяме. Всичко това го прави интересен и гарантира появата му в множество филми.

Прилики и разлики

Както ясно виждаме от анализа, има доста прилики между различните фази, но и някои съществени разлики, които изменят дестинацията. Героите използват това, което им се е случило като гориво за да се превърнат в сила за добро. Злодеите използват болката си като оправдание за своите зли деяния.

В много случаи, злодеите дори не смятат, че грешат. В тяхното съзнание, те са героите в сoбствената си история. Никой не е по-ярък пример за това от Танос, който „очиства“ половината вселена и очаква благодарност за това. Друг пример е Ейдриан Вейдт от „Пазителите“ (2009), който „жертва милиони, за да спаси милиарди“.

В някои случаи, точно благодарение на приликите между двата пътя, злодеите могат да се завърнат на „страната на доброто“ (тук използвам термина „добро“ под всеобщото разбиране за думата, макар да смятам, че въпреки честото свръхопростяване на концепцията, моралните категории за добро и зло въобще не са толкова ясно очертани, колкото ни се иска). В такива случаи злодеят жертва себе си, за да спаси героя или някой друг. Пример за подобна трнасформация е Хари Осборн в „Спайдърмен 3“ (2007), който започва филма като злодей, но с героичната си саможертва, за да спаси живота на Питър, получава своето изкопление. В комиксите, Венъм започва като злодей, но се превръща в антигерой.

И в крайна сметка достигаме естествения мотив на този целия този анализ – изборът. Героят и злодеят минават през сходни метаморфози, но докато единия избира да помага на хората и да бъде положителна сила в своя свят, помагайки на другите и служейки на техните нужди, то другия неимоверно избира унищожението, често воден от егоистични подбуди.

Един ключовите моменти в тези избори е появата на менторът. В много случаи, злодеят се чувства предаден от ментора (Мордо, д-р Сивана), или такъв напълно липсва. Разбира се, това не ги оправдава, но ни дава доста добра идея колко близо един герой може да бъде до потенциалното си превръщане в злодей. Множество алтернативни вселени изследват подобни сценарии и показват едно – героят често е късметлия, защото е получил необходимата подкрепа, когато е имал нужда от нея.

Трагедията ражда както най-успешните герои, така и най-успешните злодеи. Има толкова малко неща, които реално делят едните от другите, че често злодеят се превръща в герой, ако разгледаме положението от неговата гледна точка. Зод иска да спаси своя народ и своята планета. Ако бяхме криптонианци, най-вероятно щяхме да искаме да успее. Рейш ал Гул иска веднъж завинаги да реши проблема с криминалния елемент и декадентството на град, който не може да бъде спасен. Необходими са жертви, за да се постигне баланс. Ако се грижеше малко повече за невинните, може би щеше да бъде разглеждан повече като антигерой, а не като злодей.

Образите на злодеите, които имат богата и трагична история придобиват по-очовечен вид и ни помагат да видим света през техните очи. Помагат ни да разберем по нещо за самите нас и за изборите, които правим в трудните моменти. Техните идеи остават в съзнанията ни като предупреждения докъде могат да ни доведат грешните избори. Показват ни, че в почти всяка една ситуация, имаме силата да изберем пътя, по който ще тръгнем. Тяхната човечност ги прави успешни злодеи. Никой не си спомня тези, които са зли с идеята да бъдат зли. На никого не му пука за злия клонинг на героя, чиято единствена функция е CGI боя накрая.

Защо Обедая Стейн толкова мрази Тони Старк? Наистина ли подигравката на Старк с Олдридж Килиън е достатъчна причина за събитията от „Железния човек 3“ (2013)? Защо Блонски изведнъж решава, че иска повече сила и трябва да убие Хълк? Серумът? Но ако това е така, нима нямаше по-добър начин да се покаже някакъв конфликт? Подобни въпроси можем да зададем за почти всеки един злодей. Виждаме, че при слабите персонажи, отговорите на тези въпроси са някаква вариация на „защото така пише в сценария“. Там, където мотивациите са органични, имаме и интересни персонажи.

Пътят е това, което създава както добрия герой, така и увлекателния злодей. Минавайки през фазите една по една ясно виждаме, че героичният избор е много по-труден. Но именно заради това подобни истории се разказват от векове.

Пътят на героя е път, през който преминава всеки един от нас. Всеки, който някога се е справял с трудностите на живота, може да разбере и съпреживее тези истории. Но невинаги е ясно дали сме на правилния път. Геройския път ли вървим или този на злодея? Това май е въпрос на гледна точка.

Ейдриън Вайдт
Никой никога не е злодей в собствената си история.