Captain America: The Winter Soldier (2014) е един от най-добрите филми в MCU. За комикс феновете, тази продукция на братята Русо направи Капитан Америка интересен (след слабото му представяне The First Avenger(2011) и The Avengers (2012)). За хората, които не харесват филми по комикси, това е вълнуващ шпионски трилър с интересен сюжет, добра актьорска игра и страхотна хореография.

Една от най-освежаващите разлики между този филм и останалите от MCU е, че заплахата не идва от космоса или друго измерение. Тя е много човешка и не е твърде далеч от някои исторически (а и настоящи) режими. Разбира се, това все пак е филм по комикс, така че има някои доста невероятни и нереалистични елементи, но цялостната заплаха на HYDRA има допирни точки с реалността.

Някои от вас сигурно се питат защо съм решил да пиша статия за филма точно сега. Въпросът е уместен, понеже филма е стар. И все пак ми се струва по-актуален от всякога, понеже една от темите, които се изследват в The Winter Soldier е именно дилемата между свободата и сигурността. Дилема, за която всеки един от нас се замисля ежедневно в настоящата ситуация (осъзнато или не).

Проект “Прозрение”

Филмът започва със съпоставянето между Стийв Роджърс (Крис Еванс) – идеалист и супервойник от Втората световна война, и съвременния свят. Веднага виждаме, че въпреки трите години живот в съвремието, на Капитан Америка му е трудно да се адаптира.

Една от идеите, които абсолютно отказва да приеме, а и една от основните теми на филма, е че трябва да се направи избор между свобода или сигурност. Първият противовес на нашият протагонист се явява ръководителя на S.H.I.E.L.D. – Ник Фюри (Самюъл Джаксън). S.H.I.E.L.D. е измислена организация, която има за цел защитата както на Съединените щати, така и на цялото човечество (в общи линии, НАТО на стероиди). Организацията е създадена след победата над Оста и HYDRA през Втората световна.

 

 

Ник Фюри разкрива на Кап какво представлява проект “Прозрение” – 3 хеликериъра, въоръжени до зъби и свързани с насочваща мрежа от сателити, която може да чете ДНК от космоса. Както казах – филм по комикс е и има налудничави (засега) елементи.

Целта на проекта е проста – да неутрализира заплахите преди да са се случили. Капитан Америка протестира, “Мислех, че наказанието идва след престъплението.” Ник Фюри му отговаря, “Не можем да чакаме толкова.”

Конфликтът става ясен. “За пръв път сме напред от кривата”, казва Фюри, на което Кап отвръща, “Като държите пистолет срещу всеки на Земята и го наричате закрила.” Тук Фюри се опитва да извърти нещата и напомня на Кап, че и неговото поколение е правило компромиси през Втората световна. При което Кап му казва, “Да, за да може хората да са свободни. Това не е свобода. Това е страх.”

И двамата герои имат своите доводи. Тук за пръв път във филма се замисляме кое бихме предпочели – свободата или сигурността? Дали, ако през 2001 първа година имахме цялото следене и мерки за сигурност, които имаме в момента, нямаше да бъде предотвратен 11 септември? Или резултатът щеше да е същия, а населението щеше да бъде лишено от някои свободи за нищо? Свободата ли е по-важна или сигурността?

HYDRA

По-късно във филма, Кап и Черната вдовица (Скарлет Йохансон) откриват, че HYDRA не е била победена през Втората световна война, както много хора наивно са вярвали. Припомням, че HYDRA е измислена научна дивизия в Германия през Втората световна, водена от амбициите на своя лидер – Червения череп (основния антагонист в The First Avenger). HYDRA има за цел да пороби човечеството, понеже на хората на не може да им бъде поверена собствената им свобода.

 

 

В разговор с компютърен интерфейс, който представлява дигитализираното съзнание на Арним Зола (научният ръководител на HYDRA), Кап и Вдовицата научават истината за S.H.I.E.L.D. и света, в който живеят. Оказва се, че HYDRA се е разраствала в организацията на S.H.I.E.L.D. И не само това, но голяма част от кризите от втората половина на 20 век насам са били предизвикани точно от HYDRA с цел дестабилизация.

Идеята е проста. Както Зола обяснява, “Човечеството не може да бъде доверено със собствената си свобода. Но това, което не осъзнавахме беше, че ако се опиташ да отнемеш тази свобода, хората се съпротивляват. Войната ни научи на много. Човечеството трябва доброволно да се откаже от своята свобода.” И после продължава, “HYDRA създаде свят, който е толкова хаотичен, че хората най-сетне са готови да се откажат от свободата си, за да получат сигурност.”

Тук отново виждаме конфликта между свободата и сигурността. Отново се поставя идеята, че трябва да се направи избор между едното и другото. Зола недвусмислено отбелязва силата на страха като мотиватор за този избор. Колкото повече хората се страхуват, толкова по-вероятно е да се откажат от свободата си доброволно в името на сигурност (или поне илюзията за сигурност). HYDRA използва страхът като средство, за да получи повече власт, но те не са единствените. Има достатъчно примери в съвременната ни история за правителства, които правят същото. Всъщност, HYDRA лесно може да се използва като алегория за всеки тоталитарен режим в историята. Тези режими обикновено се разрастват като паразити в легитимни строеве, докато в един момент не превземат своя приемник. И паралелите с реалността не спират дотук.

Свобода или сигурност

Войната срещу тероризма

Неслучайно по-рано споменах 11 септември 2001 година. Това беше едно от събитията, което даде началото на новото хилядолети. Страхът от тероризъм в следващите години беше огромен. Правителството на САЩ обяви „война срещу тероризма“ (интересно как обичат да обявават войни – „война срещу наркотиците“, „война срещу бедността“ и т.н.). Медиите заливаха населението с лавина от новини, предизвиквайки паника. В един момент изглеждаше, че терористите са навсякъде (може би дори в домовете ни).

Тази паника и параноя провокира хората да затворят очите си за т.нар. Патриотичен акт. Патриотичният акт на практика даде на правителството на САЩ почти неограничена власт да шпионира своето население, и това е едва началото. Актът позволява пълна гавра с конституцията при предпоставка, че има подозрения за потенциална терористична активност. Това означава, че ако човек бъде заподозрян в тероризъм (подчертавам, заподозрян), той губи всички онези права, за които постоянно слушаме по филмите (право на адвокат, съдебен процес и т.н.).

Първоначалната идея е била тези мерки да са временни, но много от практиките, наложени тогава, продължават и до днес. Едуард Сноудън разкри (или по-скоро потвърди това, което много хора знаеха), че и големите технологични корпорации също са в кюпа. Не че това имаше особен ефект. Някак си се оказа, че хората са готови да се разделят с част от свободата си в името на илюзията за сигурност.

И така, 11 септември ни даде един свят на непрестанно легално следене, на постоянни проверки и шпионаж. Разбира се, тук не става дума само за Щатите, защото след тях, много други държави последваха същия пример. Временните антитерористични мерки станаха постоянни, а ние вече дори не се замисляме за това. Просто го приемаме за нормално. На това дължим сигурността си. Точно по този начин, малко по малко, от криза на криза се разделяме със свободата си, а демокрацията започва да става все по-далечно понятие. Струва ли си? Всеки от нас трябва да си отговори на този въпрос.

Злоупотреби

С допълнителната власт идват и допълнителни злоупотреби. Агенцията за национална сигурност на САЩ започва да подслушва населението напълно легално, макар и противоконституционно. Това е необходимо зло – мерки за опазване на националната сигурност.

Разбира се, нека не забравяме и нарушаването на човешките права в Гуантанамо. Позволява се игнорирането на Женевската конвенция, като човек може да бъде осъден дори самопризнанията или показанията да бъдат изтръгнати чрез мъчения.

А как можем да пропуснем разчистването на сметки с политически врагове? Това е доста лесно, когато властта е в твои ръце и нищо не те ограничава. Правителството на САЩ следи и мирни организации, които потенциално могат да представляват заплаха за властта. Всичко това се случва уж с идеята за “антитероризъм”. Във филма, HYDRA иска просто затрие своите опоненти, като ги убие. В реалния свят се използват различни средства, но мотивацията, която стои зад тях е същата – заличаване на опозицията.

Всъщност, това не е нищо ново. Още през 70-те години на 20 век Федералното бюро за разследване е следило различни активистки групи, въпреки че се е знаело, че не са реална заплаха.

И все пак, всички тези злоупотреби са цената, която трябва да се плати, за да пазят населението от тероризъм. Нали? Отговорът има някои нюанси. Всъщност се оказва, че немалка част от терористичните актове, спрени от ФБР… са планирани от ФБР. Това не е някаква теория на конспирацията, а е официален доклад на Human Rights Watch. В доклада се описва, че 18% от присъдите в борбата с антитероризма са за т.нар. “снабдяване с военна техника”. Като това “снабдяване” може да са и дъждобрани и водоустойчиви чорапи, както описва единия от случаите. Също така, много от присъдите идват след години задържане, мъчения, изолация и всякакви други видове нарушаване на човешките права. И ако сте на мнението, “Те са терористи, заслужават го”, се замислете дали и вие не бихте се признали за такива след месеци мъчения.

В доклада е описано още как процедират при планирането на тези актове. Бюрото намира потенциални мишени, много от които с психични проблеми, и започва с месеци да ги обработва и индоктринира, докато в един момент тези мишени не кажат нещо компрометиращо. Тогава капанът “щраква” и тези хора се оказват в ареста, обвинени в тероризъм. Статистиките за предотвратени терористични актове скачат с още няколко процента, показвайки, че мерките за сигурност работят и пазят широката публика. Някой по-циничен би могъл да попита: “Толкова ли не спират достатъчно истински заплахи, че се налага сами да ги създават, за да раздуят статистиките?” Но аз не съм толкова циничен, че да задавам такива въпроси. Само ще ви върна към диалога между Кап и Фюри. “Мислех, че наказанието идва след престъплението.” “Не можем да чакаме толкова.”

Може да се каже, че не ни е нужна HYDRA, за да създаде един нестабилен свят. И сами се справяме чудесно. Все пак най-сигурният начин да предскажеш бъдещето е да го създадеш. И тук пак се сещам за безсмъртните думи на Лорд Актън, “Властта покваря. Абсолютната власт покваря абсолютно”.

Войната срещу вируса

Страхът е едно от средствата, които правителствата използват, за да консолидират властта си от началото на историята. Във времена на криза, всички се обръщат към правителството за напътствия и помощ. Без значение какъв е бил обществения консенсус преди това, процентът на хора в подкрепа на управлението почти винаги нараства. Правителствата са наясно с тази тенденция и точно това са моментите, в които се възползват от създалите се обстоятелства, за да придобият малко повече власт.

Това не означава непременно, че правителствата стоят зад тези кризи (въпреки че понякога има планове, които и HYDRA сметнали за прекалени, като операция “Нортуудс”). Просто се възползват от възможностите, които им се предоставят.

За съжаление, опасността от настоящата криза в световен мащаб е точно такава. Както стана с “войната срещу тероризма”, подобна гръмка риторика започна да се използва за борбата с вируса. И вече виждаме някои правителства да се използват ситуацията за политическите си цели.

В Унгария, правителството вече може да прокарва закони без те да бъдат гласувани от парламента, като няма краен срок за тези правомощия. Технически, това може да продължи и след извънредното положение, а междувременно – разпространяващите “невярна” информация за пандемията ги грози до 5 години затвор. Правителството решава коя информация е “невярна”. Така или иначе крехката демокрация в Унгария прави още една крачка назад, а критиките от страна на Европейския съюз не изглежда да дават особен ефект.

Израел пък започва да използва “анти-терористичен” софтуер, за да следи гражданите си. Изрично се посочва, че следенето е само за болните и всички, които са били в контакт с тях, но за да може да се проследи кой с кого е бил в контакт е нужно по-широко следене на населението. Тук вече започваме да виждаме приликите между реакциите срещу терористичните актове и срещу вируса. А общият знаменател е страха.

Още няколко държави, включително Иран и Тайван използват подобни мерки, но не можем да говорим за наблюдение на населението и ограничение на свободата, без в разговора да вмъкнем Китай.

От мобилни апликации, които определят дали човек трябва да бъде под карантина или може да бъде допускан в магазини и градски транспорт, до използване на дронове и масови средства за наблюдение (включително софтуер за лицево разпознаване), китайската комунистическа партия се възползва от ситуацията, за да разшири така или иначе почти безграничното следене на своите граждани (на коя ли организация напомня?). Ако имаха технологията за хеликериърите от филма, вече сигурно щяха да са във въздуха.

Китайското правителство отрича, че по някакъв начин нарушава правата на хората. За тях всички тези мерки са необходими за борбата с “трите злини – сепаратизма, тероризма и екстремизма”. Всичко това се прави с цел осигуряване безопасността на гражданите. Естествено, при такива обстоятелства не остава много място за свобода или избор – изборите се правят от партията, а хората просто ги следват. Ако това ви звучи като някаква научна фантастика или описанието на бъдеща дистопия – не е. Това е реалност в наши дни.

Вече цели поколения са израснали с идеята, че това е нормата. Във връзка с масовото наблюдение, собственичката на магазин в Чунцин, Ли Хонгмей споделя пред Time Magazine: “На китайците не им пука за нашето уединение. Ние искаме сигурност. Имаме нужда от повече камери.” Много хора споделят нейното мнение. За китайския народ, изборът (или илюзията за избор) е ясен. А дали не е модел и за това накъде може да отиде и останалия свят?

Формално, западните демокрации са против подобни мерки и имаме доста органи, които стоят на пътя на тяхното прилагане. Но в условията на криза, нещата бързо се променят. А когато се всява достатъчно паника, хората са склонни да приемат, не – да поискат всяко решение, което може да им върне илюзията за сигурност. Това вече се случва. Нямаме сателити, които да ни четат ДНК-то от космоса, но имаме достатъчно напреднали технологии, че да нямаме нужда от тях.

На родна почва

В цял свят, Китай се дава като пример за ефективна борба срещу вируса. Затова и мерки, подобни на китайските започват да си прокарват път и в Европа (с различна степен на успеваемост). Докато държави като Германия са твърдо против следенето на хората (засега), държави като Обединеното кралство и Австрия далеч не са толкова чувствителни на тема поверителността на своите граждани. А в Испания и Италия (двете най-засегнати държави в Европа към написването на тази статия) софтуер за проследяване вече се ползва.

При нас такива мерки вече започват да навлизат. Преди няколко седмици излезе новина, че полицията е получила безконтролен достъп до нашето местоположение, телефони и интернет връзки. По-късно новината беше отречена от властта, като твърдението е, че промяната важи само за хората, които отказват да си спазват карантината и опасност от злоупотреби няма. Всеки сам си преценява дали вярва или не вярва в потенциала за злоупотреби и всеки може сам да провери промените в закона (параграф 41).

Впоследствие имаше обсъждане за изпращане на SMS преди да напуснем домовете си, а след това и разговори с израелската държавна отбранителна компания RAFAEL Advanced Defense Systems Ltd. за използването на тяхната облачна система.

Имаше и опити за налагане на мерки против разпространението на на невярна информация относно заразата, като няма ясна дефиниция на “невярна информация”, което отново отваря широко вратата към злоупотреби. Предложените промени бяха отменени в следствие на вето и не присъстват в закона към момента на написване на тази статия. Но стана ясно, че темата отново ще дойде на дневен ред в близко бъдеще.

Потенциални злоупотреби

Явно е, че се правят опити за прокарване на някои доста недемократични мерки. Все пак, “не е моментът да си говорим за демокрация”. Но това, което като будно гражданско общество трябва да се запитаме е каква е целта на мерките, които се прокарват и какви могат да бъдат потенциалните последици след като кризата отмине? В какъв свят искаме да живеем след като отмине глобалната пандемия? Защото веднъж отвори ли се вратата за масово наблюдение, пък било то и с основателна причина, тя трудно се затваря. Веднъж предали доброволно свободата си, после трудно можем да си я извоюваме обратно.

Привържениците на мерките ни уверяват, че “това е само временно”. Но ако нещо трябва да си е проличало от статията до момента, то е, че временните мерки рядко са временни. Защото винаги има удължаване на мерките. Винаги има някаква друга заплаха, която потенциално ни грози. А пък ако няма, е – и за това си има решения.

След кратка дигитална разходка из интелектуалните полета на социалните мрежи, форумите и коментарите, виждам че има доста хора, които напълно приемат идеята за ново ниво на наблюдение. Думите “Аз нямам какво да крия” отекваха във виртуалната реалност. И разбира се, изричащите ги имат пълно право на това мнение.

Но не мога да се отърва от подозрението, че тази позиция е доста… късогледа. Всеки от нас има право на личен живот, не защото “има какво да крие” (тук предполагам се има предвид някаква престъпна дейност), а защото това ни прави свободни. Защото само тогава можем да правим някакви избори. Без правото на уединение, ние сме просто пионки на правителството. Дори собствените ни мисли няма да ни принадлежат. Ако някой иска да види тези мерки докарани до крайност, може да хвърли един поглед на “1984”, написана от Джордж Оруел.

Дори да погледнем на нещата чисто прагматично и да оставим дистопичните сценарии настрана, отказването от поверителност не само би ограничило личните ни свободи, но гражданското общество, като цяло.

Какво ще стане с организирането на протести, ако правителството (което и да е правителство) знае за тях още от зародиша на идеята? Какво ще стане с държавните служители, които са се изказали против някой нов закон? Какво ще стане с изразяването на гражданска позиция? Това са само няколко примера, които ми идват на ума без много да се замислям. Свободната мисъл и правото на избор не могат да съществуват съвместно с масово наблюдение и липса на поверителност.

Друг момент, който хората, готови да се откажат от тези си права според мен пропускат е, че колкото повече правителствата знаят за тях, толкова по-лесно могат да ги манипулират. Това вече го правят големите корпорации. Google, Facebook, Twitter – рекламните им кампании са изцяло базирани на данните, събирани от виртуалното ни поведение. Знанието е сила, а в наши дни е и руда, която лесно може да се копае, рафинира и после използва за какви ли не цели. Както рекламни, така и политически. При такива обстоятелства, манипулацията на общественото мнение става много по-лесна, отколкото е в момента. И поставя още един пирон в ковчега на демокрацията.

Обратно към филма

Цената на свободата е висока. Винаги е била. И е цена, която съм готов да платя. И ако аз съм единствения, така да бъде. Но съм склонен да се обзаложа, че не съм.“

В края на филма, Капитан Америка и екипа му успяват навреме да разкрият и спрат плановете на HYDRA. Човечеството остава свободно, корупцията бива изкоренена, а нашите герои продължават да пазят планетата. Завършек, като на филм.

Ситуацията при нас ще е малко по-различна. Разделението добро-зло не е така явно в реалния живот, както е в комиксите или филмите. Ние трябва внимателно да помислим кое е по-важно – свободата или сигурността? И дали това не е фалшива дихотомия?

Бенджамин Франклин казва, „Който избира сигурност пред свобода, най-често губи и двете“. Би трябвало да можем да се наслаждаваме на свободата и уединението си без това непременно да означава, че жертваме сигурността си. Би трябвало да се чувстваме сигурни и без да се налага да се отказваме от свободата, за която толкова хора в историята (не само нашата) са дали животите си. Дали е добра идея след тяхната саможертва ние просто се откажем от нея, защото “нямаме какво да крием”?

Всеки от нас сам преценява своите ценности. Задачата ми днес не е да ви убеждавам в едно или друго, а да ви представя какво се случва по света, използвайки един от любимите ми филми от MCU като алегория. Защото, ако не сме будни сега, може утре да се събудим в един много различен свят. Надявам се успях да задам достатъчно провокиращи мисълта въпроси. Отговорите оставям на вас.