Казват, че магията е просто наука, която все още не сме разбрали. Това беше вярно в киновселената на Marvel, допреди появата на „Доктор Стрейдж“. Сега, обаче, е ясно, че магията и науката не са точно двете страни на една и съща монета, както се опитва да ни убеди богът на гръмотевиците.

Тор и Джейн
В негова защита, и аз бих говорил такива глупости, ако щеше да накара Натали Портман да ме гледа така.

Петте героя в настоящата статия без да се замислят предизвикват пределите на нашите разбирания и ни разкриват свят, в който демони, вампири и върколаци са само част от обитателите, които можем да срещнем. И невсички са така приятелски настроени.

5. Спектър

Спектър
„Какво е справедливостта без отмъщение?“

Сътворен от Джери Сийгъл (един от създателите на Супермен) през 1940, Спектър е един от най-старите герои в пантеона на DC. Въпреки това, ограничените появи на този Дух на отмъщението извън страниците на комиксите, го карат все така да тъне в неизвестност за по-небрежните фенове на деветото изкуство.

Джим Коригън е класически детектив от ерата на ноара, но безстрашната му борба с подземния свят завършва трагично. Той и годеницата му – Кларис, са отвлечени по пътя към собственото си годежно парти, след като Коригън спира складов обир, нареден от местен мафиот на име Гат Бенсън. Бенсън заповядва смъртта на Джим, защото ако има едно нещо, което местните босове мразят е разни ченгета да им бъркат в джоба. В резултат на това, Коригън си заминава от този свят с креативност, на която не би завидяла и гъба за миене на съдове, а именно – във варел, пълен с цимент и запратен в реката.

Но понеже това е комикс, историята не завършва по този банален начин. Духът на Джим не може да навлезе в задгробния живот. Вместо това Гласът (който в последствие се оказва манифестация на Присъствието, или иначе казано Бог във вселената на DC) го дарява с невероятни сили и го изпраща обратно на Земята, където да бъде инструмент за „справедливост“. И така се ражда Спектър!

Спектър променя формата си
„В земята отвъд гроба… всичко е възможно…“

Проблемът е, че явно идеите им за справедливост се различават значително, тъй като Спектър е воден от жажда за мъст. Първото нещо, което прави с връщането си на земята е да издири хората, отговорни за смъртта му и да ги накаже, както подобава. Е, може ли някой да го вини? Колко често човек умира и се завръща като инструмент на Божия гняв? И не е като новите му сили да идват с ръководство за употреба. Въпреки това, Спектър често успява да ги използва силите така, че да убие жертвите си по хитроумни, креативни и иронични начини.

Като директен представител на антропоморфната манифестация на божествеността в пределите на нашата вселена, Спектър има сили, на които биха завидели и някои от най-могъщите герои. Те включват безсмъртие, контрол над материята на космическо ниво, безкрайна сила, контрол над времето и пространството, минаване през стени и емоционална нестабилност, пропорционална на всичко това. О, да, оказва се, че без човек, в който да се населява (в случая Джим Коригън), Спектър става изключително неуравновесен и идеите му за това кой заслужава да бъде наказан и кой не стават опасни за всички. Убил някого или окраднал дъвка, няма значение – за Спектър всички са под ножа. Затова е нужно винаги да има човешки приемник – за да даде контекст на ситуацията. Това си е доста сериозен фабричен дефект за Божествено творение. И като ги знам повечето такива, не се покрива от гаранцията.

4. Блатно нещо

Блатно нещо.
„Има хора. Има и истории. Хората си мислят, че те оформят историите. Но често обратното е по-близо до истината.“

Роден от въображението на писателя Лен Уийн, Блатно нещо  е един от по-мистериозните представители на Vertigo (секцията на DC за зрели читатели). Той е кръстоска между човек и растение, като клони (хехе) повече към второто. Уийн казва, че често се е обръщал към създанието като „онова блатно нещо, над което работя“ и това си остава и неговото име.

За пръв път, Блатно нещо се появява в House of Secrets (брой 92) през юли 1971 година. Това е самостоятелна история, развиваща се в началото на XX век. В нея, Алекс Олсън е учен, който бива обхванат в лабораторна експлозия след като колегата му, Деймиън Ридж се опитва да го убие, за да открадне жена му. Явно доста комикс персонажи си мислят, че няма нищо по-романтично от това да убиеш съпруга на нечия жена, за да я накараш да се влюби в теб.

Както и в други подобни истории, Олсън оцелява. Заради интеракцията между лабораторните химикали и водите на блатото, той се превръща в блатно чудовище, което убива Ридж. Неспособен да покаже на жена си кой е, обаче, Алекс се връща в блатото и започва новия си живот като местен мит. И така завършва историята.

Или поне така изглежда на пръв поглед. Разказът се оказва по-успешен от предвиденото и създателите, Уийн и художникът Бърни Райтсън получават нелеката задача да пресъздат успеха си в собствен комикс, наречен Swamp Thing (първия брой на който излиза октомври 1972).

Блатно нещо ДиСи
„Това блато е защитено.“

Този път Блатното нещо е малко по-героичен персонаж с леко променен произход. Д-р Алек Холанд работи върху формула, която има за цел да реши някои от най-сериозните екологични проблеми, като ускори растежа вегетацията. Казва се, че формулата може да направи гори от пустините. Цел, достойна за уважение и задмината по размери само от колосалния си провал.

След като бомба, заложена от агенти на Господин Е (Нейтън Елъри) избухва в лабораторията на Холанд, горящият Алекс се хвърля във водите на близкото блато. Така той е превърнат в хуманоидно растение, което е във вътрешен конфликт със себе си относно собствената си същност. Очевидно екзистенциалните кризи не са уникални само за нас, хората.

По-късно, легендарният Алан Мур прави някои сериозни промени по съществото и го превръща в елементалната манифестация на Зеленото (или иначе казано, на цялата планетарна флора). Това значително влияе на ролята на Блатно нещо във вселената на DC и го прави един от по-могъщите герои, които бродят по Земята. В същото време, основният му интерес е да спасява растения, така че повече се обагря в цветовете на антигерой, що се отнася до човечеството.

Във версията на Мур, Холанд умира, но личността и спомените му са някак си импринтирани в съзнанието на новосъздаденото чудовище. В крайна сметка, Блатното нещо загърбва човечеството до голяма степен, за да защитава Зеленото (тежката промишленост, изсичането на горите и всичко останало, което правим не помага да поддържаме добросъседски отношения с вегетативните ни събратя).

Това все пак не му пречи понякога да се съюзява с други герои и антигерои. Често помага на Джон Константин и Тъмната лига на справедливостта, макар и понякога с неохота.

Блатно нещо Injustice 2
„Аз съм пазител на Зеленото, растителният живот на Земята. Докато той живее, аз не мога да умра…“

Появите на Блатното нещо извън страниците на комикса са многобройни, и все пак той си остава сравнително непознат. Има два пълнометражни филма за него, както и многобройни изяви в различни анимации (включително Justice League Dark и Batman and Harley Quinn). Очаква се да го видим и в пълнометражния Justice League Dark на Гиермо дел Торо (филмът няма да е базиран на комикса). Също така го има като игрови персонаж в Injustice 2.

Спосбностите му включват контрол над растенията, суперсила, супериздържливост, регенерация, практическо безсмъртие, контрол над размера, телепортация и други. Все още не се знае какъв е лимитът на силата му, но сме го виждали да разменя удари със Супермен.

Може да контролира растенията, както и да ускорява растежа им. Самият той може да се прехвърля в което и да е растение (дори то да е малко). Следователно, загубата на физическата му форма не е особено важна за него, тъй като лесно може да я замени. По този начин има и способността да се телепортира, където пожелае, стига да има растения.

Като персонификация на една от елементалните сили на природата, Блатно нещо получава силите си от Зеленото. Следователно Алек Холанд не е единствен по рода си. В ретроспекция е представен като четвъртия (без да броим оригиналната поява в House of Secrets). И четиримата носят инициалите „АХ„.

3. Доктор Фейт

Доктор Фейт
„Това, което следва не може да бъде спряно от простосмъртните. За добро или лошо, съдбите ви са в ръцете на Господарите…“

Образът, наречен „Доктор Фейт“ за пръв път излиза на сцената през май 1940 в публикацията More Fun Comics, брой 55. Първата инкарнация е резултат от перото на Гарднър Фокс и четката на Хауърд Шърман.

Доктор Фейт е мистик – един от най-могъщите магьосници във вселената на DC и агент на Господарите на Реда (богоподобни създания с почти безгранична мощ, пазители на реда във вселената). По описание доста звучи като вече познатия ни Доктор Стрейндж, но Фейт се появява близо четвърт век преди арогантния хирург, променил пътя на кариерното си развитие в по-мистична посока.

Интересното при Фейт, както при други герои е, че той е по-скоро символ и като такъв, не е ограничен до едно алтер его. Същността на героя е заключена в неговия шлем, а хората, които го носят са по-скоро проводници на тази същност. Аз ще ви запозная с оригиналната (и за мен най-интересна версия на героя) – Кент Нелсън.

Доктор Фейт
„Ще те изведа на сигурно място, за да не те последва същата съдба. Насила, ако трябва…“

По време на експедиция в Египет, археологът Свен Нелсън  взима сина си, Кент за придружител. След като попадат на античен храм, двамата започват да го изследват. Кент се отделя от баща си и решава, че соло мисия би му била по-интересна. Така и се оказва, когато се озовава в мистична крипта, съдържаща древен съркофаг. Точно до него Кент намира ръчка и прави най-логичното нещо, което човек може да направи в толкова непозната ситуация – дърпа я.

За негов късмет, ръчката не се оказва смъртоносен капан (или поне не за него). Вместо това освобождава Набу – един от древните Господари на Реда. Попаднал на Земята под човешка форма преди хилядолетия, Набу бил почитан като могъщ магьосник (така бил и погребан).

И понеже почти няма герой, чиито родители да са живи, тук на сцената излиза смъртта на Свен. Споменах, че ръчката не е капан за Кент. Но се оказва, че е изпуснала смъртоносен газ в останалата част на храма. Газ, който е убил баща му. За да утеши момчето и да се реваншира за загубата му, Набу предлага да го обучи в „тайните на вселената“.

Доктор Фейт 2
„Виждам те как нарушаваш реда!“ Към Светкавицата.

През следващите месеци, Кент Нелсън научава множество мистични техники, включително левитация и телекинеза. След като завършва обучението му, Набу връчва на Кент новия му гардероб – Шлемът на Набу (в който е заключена душата на Набу и дава на носителя невероятни магически умения), Амулетът на Анубис (който увеличава магическите сили и може да действа като портативен затвор) и Пелерината на Съдбата (която даравя насителя си със суперсила, неуязвимост, и способността да лети). И така Кент Нелсън се превръща в Доктор Фейт.

Фейт се е появявал множество пъти в различни медиуми, включително Superman: The Animated Series, Batman: The Brave and the Bold, Smallville, The Justice League, Young Justice, и в Injustice 2.

2. Споун

Споун
„Искам си човечността обратно…“

Освен, че е съосновател на една от най-големите издателски къщи за комикси (Image Comics), Тод Макфарлейн ни даде и най-интересните антигерои от последните няколко десетилетия – Споун.

Публикуван през май 1992 година от Макфарлейн като един от флагшип героите на новосъздадената компания, първият брой на Споун се превръща в безспорен бестселър с над 1.7 милиона продадени копия. Ако това не ви звучи много, успешните заглавия в момента продават по средно 100 хиляди бройки, което прави Споун хит от баснословни пропорции.

Албърт Франсис Симънс (или Ал Симънс, защото никой не би приел някого насериозно с име като „Франсис“ *ахем*) е високо специализиран оперативен агент от разузнаването на САЩ. Най-бляскавият момент в кариерата му идва, когато спасява живота на президента и това изстрелва професионалното му развитие в небесата.

Нещата обаче не се развиват крайно добре за Симънс. Скоро супер агентът научава това, което знае всеки третокласник с второразредно образование – че правителството не е толкова честно и почтено, колкото си е мислел.

Шефът му, Джейсън Уин, заповядва на неговия приятел и колега, Брус Стинсън, да отстрани Симънс, след като последния започва да задава неудобни въпроси. И понеже явно няма чест сред правителствените агенти, обучени да убиват, Симънс умира болезнено като изгаря жив. Но това не е нищо, в сравнение с адските мъки, които го чакат в задгробния живот.

Да, оказва се, че цялата тая работа с Рая и Ада е истинска и Симънс отива в Пъкъла, заради множеството убийства на невинни, които е извършил в „служба на страната си“. Там, той сключва сделка с демона Малеболджия, като използва единствената валута, която има на разположение – душата си.

Душата на убиец в замяна на едно последно посещение на Земята изглежда като доста кофти сделка за Симънс, но той я приема за да види жена си – Уанда, за последен път. Защото какво ли може да се обърка?

Връщайки се на Земята се оказва, че Симънс не е прочел малкия шрифт в договора (затова не е лоша идея адски сделки да се сключват в присъствие на адвокат – според стереотипа, Адът е пренаселен с тях). Да, Ал се връща на Земята, но 5 години след смъртта си и с откъслечни спомени от миналия си живот. О, да, и е превърнат в демоноподно същество, което кара Дедпул да изглежда като Райън Рейнълдс.

Споун на сграда
„Аз съм най-лошият ти кошмар…“

И така се ражда Споун! След известно време произволно шляене, обаче, Ал започва да си спомня. И както човек сутрин проклина всички шотове текила, погълнати въпреки по-добрата си преценка предишната вечер, така Симънс започва да проклина Малеболджия. Само дето за разлика от текилата, врагът на Ал си има конкретна физическа манифестация.

Малко след това Симънс разбира, че жена му се е омъжила за най-добрия му приятел – Тери Фицджералд, и двамата имат дъщеря – Сиан. Съкрушен от откритието си, но способен да го разбере, Ал отива на единственото място, което му остава – „Градът на плъховете“ (което звучи доста по-добре от „оная улица, дето се събират разни скитници“).

Там Споун се запознава с Калиостро – предишен Споун, който в последствие се превръща в негов ментор. За съжаление, се запознава и с Осквернителя (повече за него можете да прочете в статията „5 зли клоуна в комиксите“ на Superheroes BG). Накратко, Осквернителя трябва да запознае всеки нов Хелспоун с новите му отговорности в армията на Ада. Нещо като офис мениджър в среден бизнес – „Тук е хладилника, тук е микровълновата, а тук във вечни мъки се пържат душите на 10 милиарда убийци, които ще водиш срещу Войнството на Рая. Въпроси?“ Споун не е доволен от видяното и решава да напусне, но никой не си тръгва от злия клоун просто така. Започва двубой, в който демонът (сега в чудовищната си форма) взема лесно надмощие, но е спрян от шефа си. Това окончателно запечатва идеята на Симънс, че няма да се съобразява с това, което искат от него.

Както стана ясно, Симънс не е първия Споун. Всъщност, Хелспоун са каста в Осмия кръг на Ада, изградена от хора, които да поведат адските армии срещу Рая. Като такива, те са дарени със свръхестестени умения и един от най-могъщите костюми в историята на комиксите.

Тялото на Споун е изключително плътно (тежи около 200 килограма) и изградено от некроплазма. Некроплазмата му позволява да живее, както и да използва определни свои умения. Уловката е, че некроплазмата е ограничена, но част от нея може да се възстановява от злото.

Споун2
„След около две секунди ще носиш тази усмивка на задника си!“ Към Клоуна.

Костюмът му (включително невероятната пелерина) сa в симбиотична връзка с него. Подобно на пръстена на Зелените фенери, Споун е ограничен в използването на силите си само от собственото си въображение. Като адско изчадие, той може да прави горе-долу каквото му нагребе на акъла, включително: регенерация, телепортация, вдигане на мъртвите, промяна на формата, невидимост, лекуване на болните, говорене с животните, пътуване във времето, телепатия, трансмутация, контрол над елементите и други. Единственото, което не може да направи е да помогне на създателя си (Макфарлейн, не Малеболджия) да спечели дело в съда (Мак е осъждан няколко пъти заради авторски права).

Освен това (сякаш всичко това не достатъчно), костюмът му го пази и може да сменя формата си, като Споун може да го използва в битка като истинско оръжие. А когато се чувства, че не му се хаби некроплазма, Симънс е ходеща оръжейна. Сериозно – Споун използва толкова много огнестрелни оръжия, че кара Наказателят да изглежда като счетоводител в косплей конкурс.

Наказателя
Някой е забравил да си предаде болничния лист и сега не може да си направи месечния отчет. Очаква се строг имейл в понеделник!

Споун получи допълнителна популярност покрай филмът с Майкъл Джей Уайт през 1997 година (като не го препоръчвам за нищо друго, освен за иронично гледане). Освен това има два сезона анимационни серии, които имах щастието да гледам в трети клас, защото възрастните смятат, че всяка анимация е за деца. Спойлер: не е!

А сега има планове и за ребуут на филма, като този път се очаква да е доста по-тъмен и сериозен от предния. Стискам палци!

1. Джон Константин

„Ще ги сритам в топките и ще се изплюя върху тях, докато са на земята. А след това ще се върна в сенките, оставяйки само кимване, намигване и остроумна шега…“

Как може лаконично да се опише герой, създаден от Алан Мур? Джон Константин е бисексуален екзорсист, демонолог, магьосник и господар на тъмните изкуства, който пали цигара след цигара и може да бъде същински подлец в моралната си неопределеност. Историите за произхода на Константин са толкова противоречиви, колкото и самата му личност. Затова ще използвам оригиналната от дебюта на героя.

Алан Мур, Стив Бисети и Джон Тотлебен заедно призовават Джон Константин на сцената на Swamp Thing, том втори, брой 25. В последствие героят застава на чело на свой, собствен комикс, а именно – Hellblazer (което е и псевдоним на Константин). Външният вид на този английски мошеник е вдъхновен от Стинг, а в циничния му характер се откриват неизменните за изкуството на Алан Мур черти. Що се отнася до успеха на публикациите, те са най-успешните от Vertigo, като Константин е най-известният им представител. Хелблейзър се е появявал в многобройни анимации, телевизионната вселена на DC (изигран от Мат Райън), и дори има пълнометражен филм с Киану Рийвс в главната роля (филмът не е особено достоверна адаптация). Сега очакваме анимационен сериал, отново с Мат Райън в главната роля.

Джон Константин е роден в Ливърпул, Англия. Животът му е маркиран от трагедия още в началото си. Дори преди да се роди, Джон има брат близнак, когото удушава в утробата. Когато майка му загива по време на раждането му, баща му започва да го обвинява. Момчето носи тази стигма през цялото си детство и сякаш, където и да отиде – проблемите го следват.

Като един от клоните в родословно дърво на магове и мистици, Константин има естествено влечение към тъмните изкуства. Друго нещо, което е наследил, е тяхната тенденция да блъфират и надхитряват противниците си (и дори богове). Другият му талант – пънк рока, доколкото ми е известно, си е негов. И благодарение на този талант се ражда рок групата „Слузеста мембрана„.

Джон Константин
„Лес, да съм правил нещо ужасно днес? Сеш’се, като да бутна някой сакат по стълбите или да отровя някое бедно куче?“

Джон има и по-голяма сестра – Шерил. Като дете, един от първите му магически актове е да се оттърве от детските си наивност и уязвимост, като ги затвори в кутия. След това в тийнеджърските си години избягва от вкъщи, като в  крайна сметка се установява в Лондон, където среща най-добрия си приятел Франсис „Час“ Чандлър. По стечение на обстоятелствата, Час е и човекът, който най-дълго оцелява около Константин.

Малко след това, Джон прави първите си стъпки в света на „магическия героизъм“. Малко момиче на има Астра призовава демон, който да се разправи с пропадналия ѝ баща и бандатата дегенерати в Нюкасълския клуб „Казанова“ (както името подсказва, не е моралният бастион на града). За „щастие“,  „Слузеста мембрана“ има участие в клуба и по типично безрасъден начин, Джон успява да убеди членовете на бандата и няколко приятели (окултисти) да призоват техен демон, който да види сметката на първия.

Звучи като добър план, но сметките излизат грешни, когато се оказва, че не могат да контролират демона. За да имат власт над него им трябва неговото име, но окултната групичка го призовава под друго име. Резултатът? Съществото измъчва приятелите на Константин и завлича душата на Астра в Ада. Групата е съкрушена, а от съприкосновението с Нергал (демонът, който в последствие се превръща в редовен антагонист за Хелблейзър) им остават физически и психически белези за години напред. Джон получава нервен срив и влиза в психиатрия „Рейвънскар“.

Константин
„Вината е компетенция на живите.“

В последствие, Джон се превръща в един от най-важните персонажи във Vertigo (а след това и в основната DC вселена). Интересното при него е, че той старее в реално време, откакто го има в комиксите и във Vertigo (за разлика от основната вселена, където е млад) е в 60-те си.

Джон Константин показва широк спектър от свръхестествени умения и дарби. Въпреки, че е талантлив маг и владее заклинания с различна степен на сложност, както и способността да бъде на точното място в точното време (чрез телепортация, пътуване във времето или „просто късмет“), Константин разчита основно на бързия си ум в битките. Хитростта му не знае граници. Успявал е да надхитри някои от най-могъщите създания във вселената, като Присъствието, Първият от падналите, Велзевул и Азезал (последните двама приемат сделка за душата му).

Енциклопедичните му познания в областта на окултното са ненадминати. Списъкът му с контакти също е впечатляващ и макар да е мамил повечето от тях и никой да му няма доверие, все пак той успява да ги накара да му помогнат (по един или друг начин, дори това да включва игра на пиле, чиято загуба би коствала душите на всички в Лондон). Джон Константин – най-великият измамник във вселената.

Константин4
„Намесва молба за услуга от някой, с когото нямам най-добрите взаимоотношения.“

Все пак, в повечето случаи, Джон се старае да държи силите на злото настрана и макар понякога нещата да не сработват, често пъти изважда късмет и успява да спечели. Този късмет, всъщност, не е случаен, а е свързан с неговите синхронични вълни. Благодарение на тях, Джон успява да инстинктивно да свърже привидно несвързани събития. Така, той може „сам да си прави късмета“.

На последно място по ред, но не и по важност, са множеството магически артефакти, събрани през годините. Джон почти винаги има това, от което се нуждае, под ръка. В някои отношения, Константин е като паранормален Доктор Кой (само дето има един живот, въпреки, че технически погледнато знае как да се възкреси, като просто си тръгне от задгробния живот, така че…).

Като теглим чертата, най-голямата сила на Джон е deus ex machina.Този хитър кучи син с опасен чар знае как да използва слабостите ни срещу нас, и точно затова го обичаме. Затова и той стои на първа позиция.

Константин5
„Няма добри и няма лоши. Има само нас – хора. Правещи най-доброто, на което сме способни, за да оцелеем.“

Вие какво мислите за петте ни паранормални героя? Има ли някой от тях, който да ви е интересен? Или който да ви е бил любимец отпреди това? Споделете мислите си долу в коментарите. Мир вам!

Послеслов: Ако някой е прочел цялото нещо от начало до край – браво! Ударете едно за здраве – такива като вас вече са по-редки като експонатите в Лувъра.